Инкотермс и мита: кой декларира, кой плаща и каква стойност се посочва

Какво е условие по Инкотермс?

Инкотермс е набор от правила, издаден от Международната търговска камара (МТК). Действащата версия, Инкотермс 2020, съдържа 11 правила, обозначени с три букви. Всяко от тях определя къде се доставя стоката, кога рискът преминава от продавача към купувача и кой поема разходите за транспорт, застраховка и митнически формалности.

Условието по Инкотермс винаги е придружено от място („FCA София“ или „CIF Варна“) и версия („Инкотермс 2020“). То не урежда нито прехвърлянето на собствеността, нито плащането: те са въпрос на договора за продажба.

11-те правила по Инкотермс 2020

• EXW (франко завод): купувачът поема всичко от помещенията на продавача, включително митническото оформяне при износ
• FCA (франко превозвач): продавачът предава оформената за износ стока на превозвача, определен от купувача
• CPT (превоз, платен до): продавачът плаща основния превоз до договореното място
• CIP (превоз и застраховка, платени до): както CPT, но застраховката се плаща от продавача
• DAP (доставено на място): продавачът доставя до местоназначението, без разтоварване и без митническо оформяне при внос
• DPU (доставено на място, разтоварено): както DAP, но продавачът разтоварва стоката
• DDP (доставено, мито платено): продавачът поема всичко, включително митническото оформяне при внос, митата и ДДС
• FAS (свободно до борда на кораба): морски транспорт, предаване до борда на кораба в пристанището на товарене
• FOB (свободно на борда): морски транспорт, предаване на борда на кораба в пристанището на товарене
• CFR (цена и навло): морски транспорт, продавачът плаща навлото до пристанището на местоназначение
• CIF (цена, застраховка и навло): морски транспорт, както CFR, но застраховката се плаща от продавача

Кой извършва митническите формалности?

С изключение на EXW при всички условия по Инкотермс продавачът извършва формалностите по износ. С изключение на DDP при всички условия купувачът извършва формалностите по внос и плаща митата и ДДС.

И двете крайности създават проблеми на практика. При EXW чуждестранният купувач трябва да извърши митническо оформяне при износ в държава, в която не е установен, а на продавача може да му е трудно да докаже напускането на стоката, за да обоснове освобождаването от ДДС. FCA обикновено е за предпочитане. При DDP продавачът трябва да извърши митническо оформяне при внос в държавата на купувача: нужен му е EORI номер от ЕС, често и представител, и може да не си възстанови платения ДДС при внос.

Как условието променя митническата стойност

В Европейския съюз митническата стойност включва разходите за транспорт и застраховка до мястото на въвеждане в ЕС. Фактурираната цена следователно трябва да се коригира според условието:

• EXW, FCA, FAS, FOB: транспортът и застраховката до границата на ЕС не са включени в цената, добавят се
• CFR, CPT: навлото е включено, евентуалната застраховка се добавя
• CIF, CIP: навлото и застраховката до договореното място са включени; ако това място е след границата на ЕС, транспортните разходи след въвеждането могат да се приспаднат, ако са посочени отделно
• DAP, DPU, DDP: цената включва транспорта след въвеждането в ЕС (приспада се, ако е посочен отделно), а при DDP – митата и ДДС при внос, които не са част от митническата стойност

Чести грешки

• Фактура без посочено условие по Инкотермс или място: митническият орган и спедиторът не знаят кои разходи са включени
• Използване на FOB или CIF за въздушен или автомобилен транспорт, докато тези правила важат за морски и вътрешноводен транспорт
• Деклариране на цена EXW или FOB без добавяне на транспорта и застраховката до границата
• Продажба при DDP без EORI номер или представител в държавата на внос
• Различни условия по Инкотермс на фактурата, в договора и в инструкциите за спедитора

Често задавани въпроси